Кога беше последния път, когато бяхте изкушени да извършите нещо неморално?
Кристина Старманс е помощник по логика на психиката в университета Йейл. Нейните проучвания се концентрират върху претекстовете за държанието на децата и възрастните в обществения свят, като включва тематики като себеусещането, морала, възприятието за благосъстоятелност, справедливостта и интелигентността.
(Richard Diebenkorn, Woman Seated in a Chair, 1963)
Кога беше последния път, когато бяхте изкушени да извършите нещо аморално? Да излъжете, да предадете доверието на непосредствен другар, или да вземете повече, в сравнение с сте дали? Най-вероятно се е случило даже и през днешния ден, в този ден. Може би в последния час. Има и по-привлекателни изкушения, включващи секс или пари. В огромна част от случаите преодоляваме този жанр съблазни и постъпваме съгласно моралните си правила. Но по какъв начин в действителност се отразява вътрешната битка, която водим с изкушенията, на мнението на близките за нашите дейности? Кой е по-добрият човек - този, който работи съгласно моралните закони макар изкушението, или този, който в никакъв случай не се изкушава?
Има две посоки във философията на морала, които ни насочват към два противоположни извода кое деяние ще се смята за по-морално и кое не. Единият мотив е обвързван с Аристотел и твърди, че същинският нравоучител с цялото си сърце ще пожелае да свърши вярното нещо, и нито част от него няма да пожелае да работи аморално. Другият мотив, асоцииран с Имануел Кант, гласи, че едно деяние е морално, в случай че не е обвързвано с нещо, което искаш да свършиш - в противоположен случай човек работи съгласно желанията си и даже резултатът да е позитивен, не се смята за честен.
Философите спорят за това кои дейности се смятат за по-морални от други. Но кой от тези възгледи елементарния човек намира за верни в всекидневието?
Използвахме опит, който включва 250 деца сред 3 и 8 години, и близо 400 възрастни. Всеки участник би трябвало да съчини сюжет, подобаващ и за деца, при който две персони работят морално. За образец - една от историите споделя за две деца, всяко от които е счупило движимост на майка си. И двете споделят на майките си какво са създали. И двете желаят да кажат истината и да са сигурни, че когато са откровени, постъпват вярно. Едното от децата обаче се изкушава да излъже, с цел да избегне наказване. То споделя истината, въпреки да му коства старания. За другото дете се оказва елементарно да показа истината, тъй като не се опасява от наказване и затова няма причина да лъже. След тази история питаме кой от двамата участници в разиграваната преживелица е по-морален.
Децата дават отговор, че този, който не се е изкушил да излъже, е по-морален от другия, който въпреки и да споделя истината, се усъмнява в потребния резултат от това. Възрастните от своя страна считат таман противоположното - индивидът, който макар вътрешните спорове, които се разиграват в съзнанието му, споделя истината, се смята за по-морален. Тези съждения се явяват и в други примерни обстановки като неистина, неоказване на помощ на някой от фамилията, нарушение на заричане. Децата и възрастните не трансформират мнението си, даже да ги питаме кой би трябвало да бъде заплатен за постъпката си, кой е по-добър, или кой ще се държи морално и в бъдеще.
Фактът, че възрастните сочат за по-морален индивида с вътрешните несъгласия, е чудноват. Причината е, че в предходни проучвания точно отрицателните планове се осъждат като аморални, даже и да са единствено планове. Вероятно възрастните смятат желанието да действаш отвън морала, за значима част от откровеното морално деяние. В този ред на мисли единствено когато желаеме да се държим зле, имаме опцията да изберем да се държим добре.
Има обаче и различен тип аморални изкушения, които възрастните осъждат толкоз строго, колкото и децата. За образец - човек, който желае да унижи, малтретира дете, само че се въздържа, се смята за по-морален от този, който в никакъв случай не си и помисля, че може да го направи. Откриването на разликата сред дейностите, които водят до морална хвалба, и тези, които водят до упрек, е в развой на откриване благодарение на сегашни научни опити.
Децата считат за по-морални хората, които не се изтезават да взимат решения дали да постъпят морално или не. Но след осмата си година тези деца гладко минават в другия, мироглед, този на Кант, като съдят за морала по това какъв брой сложен е бил избора на пострадалия.
Какво се трансформира с възрастта?
Едната от вероятностите е, че децата се сблъскват от първа ръка със свои вътрешни конфилкти. Това звучи необичайно - децата постоянно не се държат обичайно и дисциплинирано, и несъмнено наподобява, че те непрекъснато са изкушени да работят срещу моралните правила. Причина може и да е, че децата постоянно изпитват по едно и също време желанието да се държат добре и зле. Опитът, който натрупват от тази вътрешна битка, трансформира възгледите им за морала и им разрешават да не осъждат тези вътрешни несъгласия у другите като аморални. Друг фактор, който е допустимо да въздейства, е повишаването силата на волята.
Звучи завладяващо да надникнем и зад обстоятелството, че децата с годините стартират да изпитват интерес към по-цялостни, приключени персони. Когато растем, ние се научаваме да възприемаме и оценяваме нюансите на една по-комплексна персона, което разрешава както на изкушението, по този начин и на волята да я надмогнат.
Следващият път, когато се озовете в обстановка, в която желаете да прекрачите прага на морала, успокойте се. Може да си спечелите утвърждението на приятелите си, стига най-после да вземете вярното решение.
Бъдете подготвени обаче децата ви да ви съдят строго!
Изображение (заглавно): Henri Matisse
